Халбите, оооо Халбите :) След половин час обикаляне и споменаване на майката на таксиджията, който ни стовари на грешно място и поради липсата на любимия гид за това място (Пешо, ако прочетеш това обади се – не можем без теб) стигнахме. Уморени, изощени, гладни след тежката борба и най-вече ЖАДНИ се вмъкнахме в тунелчето с надежда, че ще поседнем в градината и ще пием по бира, две, трииии. За съжаление градината беше пълна, ам какво можехме да очакваме в петък вечер на толкова добро място. Качихме се на втория етаж с молба да ни преместят долу като се освободи нещо, ам се оказа, че съседите мрънкат и в градината само до 10 – тъпо. До тук добре ам като ни донесоха менюто и почна голямото чудене какво да си вземем за хапване и пиене. Бирата я избрахме сравнително по-лесно от n-те вида бири се спряхме на kaltenberg литър, щото не бяхме сигурни дали няма да продължим другаде. Чудесна бира :). Обаче с храната беше по-сложно. Там по принцип готвят много вкусно и изненадващо става доста бързо (хвала на такъв персонал). Този път импровизирахеме със задушени зеленчуци, класически картофки и панирани сиренца. Оказа се добро мезе. Ако ходите и обичате миш-маш (аз съм голям почитател) поръчайте си – няма да съжалявате. Та пихме бира, хапнахме, сервитьора не ни остава жадни през цялото време, всичко беше идеално. Кофтито е, че затварят към 12 ам па си струва. Не помня каква беше музиката, но не беше нещо неприятно във всеки случай.
Ако се чудите къде да отидете някоя вечер, това е една добра алтернатива :) Наздраве
